Човек не е изживял живота си пълноценно, ако не е засадил поне едно овощно дърво - древна източна мъдрост.
При агроекологичните условия на България това е най-добре да стане през есента. Засаждането трябва да приключи 15 дни преди идването на големите студове, за да може раните на корените да калусират. Почвата се сляга и уплътнява около корените, което гарантира прихващането, (кайсиите, прасковите и орехите е добре да се засадят по-рано есента). Изкопават се дупки 1-1,20 м широки и 0,60 м дълбоки (колкото е по-голяма дупката толкова по-добре ще се развие растението в бъдеще). Почвата от горния слой-хумус (около 25-35 см), която е плодородна и богата на органични вещества и е по-добре структурирана, се слага на една страна до дупката, а долния слой почва, който е по-беден на хранителни вещества на друга страна. При заравянето на дръвчето, корените се покриват с горният слой почва (този който е по-богат на хр. ве-ва). Преди засаждането раните по корените направени при изваждането на дръвчето се опресняват, а болните и повредените корени се режат до здраво. Резитбата се извършва с остър инструмент за да се получат гладки отрези, които зарастват по-лесно. Старите и опитни овощари потапят корените в разтвор от прясна оборска тор, разредена с вода и веднага засаждат овошката, преди да е засъхнала полепналата по тях каша. Така отрезите се предпазват от засъхване, което улеснява зарастването им и прихващането на дръвчета е по-сигурно. Не режете безмилостно корените, колкото са по-дълги, толкова по-сигурно е прихващането на овощното дърво. Горния слой почва се размесва предварително с една кофа прегорял оборски тор и се насипва в дупката. Поставя се дръвчето така, че корените да не се извиват. Засипва се окончателно с почва като от време на време дръвчето леко се изтръсква, за да навлезе пръст между корените. Овощното дърво трябва да бъде на същата дълбочина, на която е било в разсадника. Мястото на облагородяването (коляното), трябва да бъде 2-3 см над повърхността на почвата. Забива се колче от страната на преобладаващите ветрове, на 10 см от стеблото. Притъпква се неколкократно, като се започва от периферията на дупката към стеблото. С насипаната около дръвчето почва се прави венец във формата на чаша, за да се задържа водата от дъждовете и поливките. Дръвчето се връзва за колчето във вид на осморка и се полива с две-три кофи вода. След като водата попие се посипва със суха пръст, а още по-добре с тор или компост, за да се попречи на изпарението на влагата. Дълбочината на засаждане е в зависимост от подложката. Присадените върху вегетативни подложки, върху каквито се присаждат ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, се засаждат до мястото на присаждането. Присадените върху семенна подложка, каквито са почти всички останали видове се засаждат до мястото на което са били в разсадника, а именно до кореновата шийка. По-дълбокото и по-плиткото засаждане при семенните подложки се отразяват отрицателно върху прихващането и развитието на дръвчетата (има опасност да се вкорени присадения сорт). След засаждането стеблата на дръвчетата се обвиват с предпазни материали (мрежа) за да се предпазят от зайци.
източник: доктор инженер агроном Боян Богомилов
